Когато Вихрен беше на 5 месеца направихме първото си пътешествие с него до Мадейра и Португалия. Отношението на местните към семейства с деца беше страхотно и се зарекохме да продължим с обиколките на иберийския полуостров и островите около него.

Междувременно имахме възможността да разгледаме Исландия и Доломитите с кемпер и концепцията да пъуваме с дете с кемпер много ни допадна. Така всъщност се появи и Вихрен, в нещо което ние наричаме баничарка, но в Исландия мина за кемпер. Както и да е, удобството, всичкият багаж винаги да е с нас и където и да сме навсякъде да разполагаме с основните удобства – кухня, тоалетна, баня и легло, просто е работеща формула.

И така дойде време за Испания. Прекарахме 2 седмици в страната и направихме нещо като пълен кръг. Кацнахме в Мадрид, взехме кемпер директно след кацането и още първата вечер бяхме в Бургос. Основната причина за тази непопулярна локация беше формулата ни на пътуване – шофираме само на обяд и ако се налага след вечеря, преди лягане до 1-2 часа на курс, за да не прекаляваме с шофирането.

Така всеки ден ни е разделен на две части, в които да сме активни и се съобразяваме с нуждите на Вихрен за сън. Освен това, този подход структурира добре времето за разглеждане. Когато се събудим гледаме да се намираме близо до локацията, която искаме да видим, а докато детето спи се местим на следващата, която трябва да ни е максимум на 2 часа път.

Този подход се доказа като много работещ. И така с нощувка в Бургос изкарахме предиобеда на следващия ден там и както често се оказва, когато нямаш очаквания ни хареса. Още тук усетихме топлия нрав на испанците. Хората казват, че Северна Испания и Южна Испания нямат нищо общо. Това не е така. Хората навсякъде бяха страхотни – топли и отзивчиви.

На обедния сън потеглихме за природен парк Picos de Europas. Препоръчвам това забележително място с две ръце. Отделихме му два дни. Първият ни доведе до град Потес – нещо като Банско, но по-китно, където се разходихме следобяд. На следващия ден хванахме лифта Fuente De и се качихме в планината, където макар снега и силния вятър беше страхотно. Дори самите пътища до тези места са изключително живописни и приятни за шофиране.

С мъка разминахме фабриката на Gullon, която не работеше и на следващия ден посетихме Булнес – планинско селце в леглото на древен ледник, което беше изкарано като от приказките. До него стигнахме с влакче тип funicular, за възторг на нашия малък мераклия машинист. Пренощувахме в района и на следващата сутрин направихме преход в същия район по пътеката Ruta del Cares или пътят на река Карес. Отново изумително място, за което думите биха били жалък опит да опиша. Ще кажа само, че успоредно на пътеката, която се движи по поръчението на река, в средата на една брутална клисура, има воден тунел! Да, воден тунел, в който жителите между планинските села са пътували с лодки.

Както всичко друго съобразявахме преходите с детето, избирахме пътеки без зверска денивелация и твърде опасни участъци. Въпреки това ни заваляха падащи камъни, но пътеката е направена достатъчно добре да няма драми ако знаеш къде да ходиш. Обедният сън ни даде време да стигнем до Santiana del Mar като избрахме да караме по северното крайбрежие и това беше правилен избор. Самото селце си заслужава разходката и вкусотиите от района. Направихме кратък преход преди нощния сън до Билбао и изкарахме там нощта. В Билбао беше по-предизвикателно да намерим място за пренощуване, но реално никъде не сме имали проблем с това.

Самият град не беше лош, но определено знаменитото място, което трябва да се посети е музеят Гугенхайм. Модерното изкуство въвлича зрителя и това го прави подходящо за деца, разходката до музея върви по реката, музеят е заограден от вода, която се издига нагоре под формата на пара, мястото си заслужава да се изживее.

Но половин ден му бе предостатъчно и с известно задоволство на следващия обеден сън пътувахме до кулинарната столица на района – Donostia San Sebastian. Тук се идва, за да се яде, но градчето е много, много китно със старата си крепостна част, красивият си залив и панорамна променада. Обиколихме го с колела, като навсякъде има възможност за детска седалка. Вихрен определено се изкефи и на колелото, и на храната. Особено на баския чийзкейк, с който се слави този район. Посетихме и океанариума, който макар и малък съдържаше богата история за региона и две огромни акули, които минаха над нас в подводния тунел.

И така дойде време за поредния обеден път, който ни отведе до едно истински специално място наречено Бардена Реалес. Тази защитена зона с полупустинни пейзажи носи своя енергия и като на всяко друго място хората и тук бяха страхотни. Районът е център за животновъдство и имаше страхотни месни и млечни деликатеси, както и град изкопан в скалите. Казват, че тук вали максимум веднъж в година и това беше денят, в който ние отидохме. Но това откровено не ни притесни нито там, нито на другите места в Испания, където ни заваля.

За съжаление прескочихме Пиринеите, заради снежна виелица и вместо това отидохме до Сарагоса на място познато като Монт Ребей. Сарагоса крие 3 големи красоти – замъка, стария град и базиликата. Като силно препоръчвам да ги направите в този ред, защото след като видите Нуестра Сеньора дел Пилар нямате да имате място в съзнанието за нещо по-красиво. Макар да не сме от най-набожните, това място е удивително и трябва да се види както отвън, така и отвътре. Историята му е забележителна и напълно видима по стените на храма, където дори стоят закачени двете бомби пуснати от нацистите върху сградата, които не са гръмнали и така е останала пощадена.

До Монт Ребей доближихме след вечеря. Това е каньон, по хода на който има пътека с висящи мостове. Страхотно място за разходка с уговорката, че нашето дете все още е в раница на тези походи. Ако не беше едва ли щяхме да отидем там, защото пътеката върви по вертикалните скалисти скатове на каньона и няма парапети.

Следващата дестинация имаше за цел да ни раздели пътя до Валенсия на две и тъй като сме били в Барселона, където и без това половин ден е малко се спряхме на Тарагона. За пореден път бяхме възхитени от града на човешките кули. Страхотно място, което препоръчвам и където бих се върнал да видя самите 10-етажни кули от хора, на върха на които се качва … дете.

Вечерта се пуснахме до Пенискола – страхотно курортно градче, което се готвеше за фестивал. И тук макар извън сезон изкарахме страхотно, защото се оказа, че освен огромни плажове на това място е било третото седалище на Папата и си личи. Малки улички, китни балкончета и класическата крепост на хълм ни бяха напълно достатъчни за половин ден. Тук имахме интересна случка, в която да привикаме Вихрен при нас на гледката му казах, че може да хвърли камъчетата, които си събираше в морето. И то детето напълни шепите, засили се и ги метна, ама вместо в морето, отидоха в лицето на една женичка от Азия, която фотографираха точно в този момент. И така приключенията в стария град приключиха и продължихме към Валенсия.

Много неща могат да се кажат за Валенсия и все ще са малко. Това е град, който впечатлява по много начини, но ние се впечатлихме най-вече от удобствата за деца. Тук е една от най-големите детски площадки в Европа – Гъливер, както и още редица други, заедно с океанариум, отворен тип зоопарк, стар град и какво ли още не. Ние не сме големи фенове на градовете, но тук споделям другата ни успешна формула – редуването град – природен парк.

Изкарахме един ден във Валенсия – следобяд и предиобед и потеглихме към Андалусия. За съжаление не намерихме подходящо място за спирка между Валенсия и Гранада и направихме този трансфер наведнъж. Гранада ни предложи замъка Алхамбра, макар че по-скоро интересно беше спокойното пребиваване на различните етноси. По мое настояване вместо да изкараме цялото си време в града отидохме на страхотна разходка наблизо в невероятната Сиера Невада – „Ruta de Los Cahorros“. Това беше гениална идея, която силно препоръчвам. Единствената уговорка е, че на места пътеката е тясна и преминаването с дете се прави внимателно. Няма опасности, но красотите са на корем.

От там се пренесохме към Ронда, която много пъти махахме и връщахме в програмата и съм много щастлив, че в крайна сметка отидохме. Това малко, красиво градче предложи една от най-хубавите програми за половин ден. Там се намира най-старата арена за корида в света и емблематичния, каменен мост, на който със сигурност ще се снимате.

Последните дни от пътешествието ни подарихме на Севиля – един следобед с предиобед – поредният удивителен град с ослепителни градини, замъци и централна част. Наехме рикша, обиколихме всяко кътче на парк Parque de María Luisa, особено забавно начинание :), пихме чай лате. Вечерта се качихме и на лодка, беше студено, но хубаво изживяване и се разделихме на две. Мама и Вихрен хванаха влака стрела да му сбъднем една мечта и тати пое с кемпера към Кордоба. В Кордоба имахме един следобяд, който беше предостатъчен. В него разгледахме внимателно джамията-катедрала и стария град + градините на замъка.

След вечеря в приятен къмпинг ни оставаше да разделим пътя към Мадрид на 2 и да решим дали да дарим 2 дни на столицата или да видим още нещо. По пътя спряхме на малко посещаван резерват на име Despenaperros. Това място беше страхотно, минаваха влакчета в далечината, прелитаха лешояди, тичаха планински козлета и дори успяхме да съобщим за горски пожар, който тъкмо се разгаряше на около 3 км от нас в резервата. На обяд се закарахме до Толедо, отново гениално решение. Старата столица на Испания, която изобщо не планирахме да посетим се оказа абсолютен хит. Страхотно място с богата история, променила хода на цяла Европа и може би най-добре съхраненият крепостен град, който видяхме.

Последната ни вечер на път изкарахме там и макар много компактен, старият град беше страхотен. Дори в античните крепости имаше паркове и детски площадки, туристически влакчета, които са на почит в нашето семейство. Последният ни ден беше в Мадрид. Голям и шумен град, който макар много хубав след всичко видяно просто не ни впечатли. За любителите на лудницата и мегаполисите – ще ви хареса. За нас просто беше превключване обратно в реалността и мястото, където да си оправим багажа за изпитане.

Тук идва месото на разказа. Две неща направихме, които бяха решаващи за доброто настроение на детето – винаги имахме нещо за ядене – мандарини, ябълки, нар, банани, снакс от кокос, снакс от манго и ананас – тези провизии спасиха повечето походи и разходки и ги има в изобилие и високо качество навсякъде, но трябва винаги да имате нещо! И две – носихме столче за кола за детето с функция сън, което внимателно подбрахме за възможностите на кемпера, но освен него взехме раница за преходи и нашата вярна тротинетка/скутер за градовете. Без което и да е от тези неща нямаше да имаме свободата да се движим, както го направихме. Успяхме да съберем, багажа си в две чанти – 20 и 10 кг, които чекираме, а столчето (или количка, или кошарка) се полага на всеки пътуващ с дете.

Изумителното в Испания освен мястото, хората и историята беше това, че не се натоварихме с пътуването. Да, наложи се да ползваме таксита преди и след летища заради столчето, което не е удобно за носене, но като изключим това всичко мина по мед и масло. Силно препоръчвам да си носите европейски здравни карти за всички членове на семейството. Дано не се налага, но наложи ли се спестяват време, пари и чакане в болничните заведения.

Отивайте да пътувате!

Автор: Филип Шавов

Подробен маршрут:
Програма за Кемпер Екскурзия в Испания (Северна и Южна)

*14–17 дни, семеен и приключенски маршрут*
Редуват се културни с природни забележителности

ДЕН 1 — Мадрид → Бургос
Пристигане, взимане на кемпер
* Пазаруване + вечеря
* Пътуване до Бургос (2.5ч)
* **Нощувка:** Camping Fuentes Blancas или municipal camper area

ДЕН 2 — Бургос → Potes (Picos del Europa National park)
* Разглеждане на стария град на Бургос
* Разходка по р. Arlanzón + катедралата
* Трансфер към Potes
Активности:** леки преходи, гледки, вело опции, лифтове според района
Нощувка:** в района (намира се подходящ къмпинг/паркинг)

ДЕН 3 — Национален парк → Bulnes → Picos de Europa
Сутрешен преход в парка
Трансфер към Bulnes
Активности:
* Изкачване до Upper/Lower Bulnes
* Фуникульор (работи сезонно)
* Виа ферата (ако е подходящо)
Нощувка: Picos de Europa

ДЕН 4 — Picos del Europa – Santillana del Mar → Билбао
Вариант 1 (по-планинарски):
Още един преход в Picos → обеден трансфер до Santillana del Mar → вечерен преход до Билбао
Вариант 2 (по-градски)
* Разглеждане на Santillana del Mar
* Сърф урок (Playa de Somo) – по желание
* Трансфер до Билбао
* Разходка в стария град + външните инсталации при Guggenheim
* Трансфер → **San Sebastián (нощувка)**

ДЕН 5 — Bilbao – San Sebastián → Bardenas Reales
* Разходка по La Concha, стария град, аквариума
* Трансфер към San Sebastián
Полуден в San Sebastian (най-добре да се наемат колела, има попции и за детска седалка и да се разгледа целия град за 2-3 часа)
Вечерен трансфер до пустинята Bardenas Reales (есен/ зима паркът е отворен до 16:00ч)
Нощувка в близост до Bardenas Reales

ДЕН 6 Bardenas Reales – Saragosa
* Кратък тур из парка (фото-спотове)
* Продължение до Saragosa
* Полуден в Saragosa ((Пилар, Ла Сео, стария град, мостът) и вечерен трансфер до Congost de Mont-rebei**

ДЕН 7 Congost de Mont-rebei – Тарагона → Пенискола
Преход през ждрелото (10–11 км) Congost de Mont-rebei
Обеден преход до Тарагона
Полуден в Тарагона
Вечерен преход до Пенискола и нощувка там

ДЕН 8 Пенискола → Валенсия**
Разглеждане на стария град и замъка в Пенискола
Трансфер до Валенсия
Следобедна Валенсия (Футуристичния квартал, стария град)
Нощувка: Валенсия

ДЕН 9 Валенсия → Сиера де Казорла → Гранада**
Разходка във Валенсия до обяд (посещение на зоологическата градина ако сте с деца)
Дълъг трансфер → природен парк Sierras de Cazorla
Кратък следобеден маршрут (2–5 км опции)
Вечерен трансфер → **Гранада**
Нощувка: Гранада

ДЕН 10 — Гранада → Ронда**
Разглеждане на Гранада (посещение на двореца Алхамбра – нужна е предварителна резервация)
Следобеден преход в Sierra Nevada
Вечерен трансфер до Ронда
Нощувка: Ронда

ДЕН 11 — Ронда → Севиля**
Разглеждане на Ронда
Трансфер → Севиля
Полудневна разходка в Севиля (наемане на рикша и обиколка на парка Real Alcázar de Sevilla)
Вечерна разходка с лодка по канала
Нощувка: Севиля

ДЕН 12 — Севиля → Кордоба**
Последна разходка в Севиля (посещение на най-голямата катедрала в света)
Влак стрела до Кордоба (ако на децата им е мечта да се возят на влак стрела 🙂
Следобед в Кордоба
Нощувка: Кордоба

ДЕН 13 — Кордоба → Толедо

Разходка в Кордоба или околностите
Трансфер до междинна локация между Кордоба и Мадрид – Толедо
Разходка + вечеря
Вечерен трансфер → Мадрид
Нощувка:покрайнините

ДЕН 14 — Мадрид (връщане на кемпер)
Настаняване (добра опция е: Хотел до летището с директна връзка до центъра –
Връщане на кемпера
Нощувка:Мадрид

ДЕН 15 – Мадрид и полет обратно
Ден за разглеждане, почивка, пазаруване
Отпътуване към България