В рубриката “Призовани от Дивото” ще ви запознаем с радетели на природата-майка. Хора, чийто дела говорят сами по себе си.

Агенция за пакости Дивото зове, цени силно личности, които следват мечтите си, интересуват се от нашата планета, живеят в симбиоза с нея и чрез работата си допринасят за нейното добруване.

Стараем се да популяризираме добрия им пример, включвайки ги по маршрутите на приключенията, които забъркваме.

Във втората ни статия по темата ви срещаме с Тити и Косето – млади, ентусиазирани, софтуерно и хардуерно грамотни, хванали гората, горди стопани на Лефтеровата къща, в Родопите.

Косе, Тити, кои сте вие?

Mлади ентусиазирани любители на планината, спокойствието и чистия въздух.
Ние сме от Големия град – Столицата на нашата мила Родина, или както някои наричат София – малкия Ню Йорк.
Обичаме да спортуваме, обичаме да сме в планината, обичаме да пътуваме.
Може би най-голям отпечатък от спорта до сега в нас остави планинското бягане. До голяма степен то промени на къде да се развива животът ни. Участваме в скай рънинг състезания, планински маратони и ултрамаратони.
Може и да не сме от най-бързите в съсезанията, но това няма никакво значение – щом завършиш се чувстваш прекрасно, наслаждавал си се на прекрасни гледки с всяка крачка, дълбоко си вдишвал чист планински въздух, а междувременно навсякъде около теб си усещал аромат на борчета и планински цветя…

Как взехте решение да отговорите на повика на дивото и да заживеете в планината?  

Много бързо, без особено много обмисляне. Трябваше бързо да вземем решение дали ще се “хвърлим” в дивото преди зимата или след нея. Еее… всичко стана за около месец. В началото на октомври 2019-та година заживяхме в  Лефтеровата къща, зимата ни зовеше, а трябваше да подготвим толкова много неща преди това, за да можем да я изкараме. И също ни чакаше почистване и оправяне на огромната къща след 7 годишен застой без хора в нея.

Как се озовахте в село Върбово?

Съвсем случайно, неочаквано, непланирано и непредвидено. След обява за къща, която се намира в нищото, без път и инфраструктура, в село, в което тогава имаше един човек с постоянен адрес, а в действителност имаше трима живеещи, като всеки живееше в различна махала, на 3 км един от друг.

Как се промени животът ви през последните две години? Как протича един ваш ден?

Разликата с живота в града е голяма. Когато станем сутрин не ни се налага досадното пътуване до работа, както се налагаше преди да дойдем тук, защото всичко е вкъщи. Тук почиваме, работим, забавляваме се. И най-хубавата част е, че през цялото време сме сред природа на чист и свеж въздух. На свобода и спокойствие.

Всеки един ден е различен. Много зависи какви са задачките за деня. Дали трява да станем и да режем и цепим дърва, за да стоим на топло, дали просто ще трябва да пренесем дървата навътре или дали денят е от онези – скучните, които ще стоим цял ден пред компютъра, или ще се запознаем с поредните готини гости. Общото е едно – животните винаги са гладни и искат разходка 😀

Колко различен е ритъмът на планината от този на града?

Коренно различен. Няма място за сравнение. И на двете места ритъмът е забързан (колкото и да не се вярва на някой), но по различен начин. Ако можехме, щяхме да увеличим поне двойно часовете на денонощието, но разполагаме само с 24 часа и се опитваме да се съберем в тях. Важно е да знаем кои моменти да ценим повече. Да намираме повече поводи за усмивки и по-малко за стрес.

Запазихте ли предишните си хобита или намерихте тотално различни неща, които ви правят щастливи?

Запазихме дивото в себе си – как иначе на такова място. Разходките в гората са все толкова вълнуващи, зареждащи и мотивиращи. Преоткрихме и намерихме нови неща, които да ни носят радост и усмивки. Вярваме, че щастието е в малките неща.

Кое е най-голямото предизвикателство, което животът на село ви е поднесъл?

Село Върбово е малко по-различно от типичните села. Освен нас има двама постоянни жители, като единият е в махала отдалечена на 3 км. от нас. Също така я няма и типичната селска кръчма с магазин, което прави пазаруването доста трудно, защото най-близкият магазин е на 7.5км. Като голяма част от този път е черен и разбит, така че ни отнема 30 мин с джип.

Най-голямото предизвикателство може би е това, че се налага да се справяме сами с всичко. Примерно, на един Великден ни се наложи да се научим как да си направим локум, защото искахме да направим козунак с локум, a не ни се ходеше до магазина.

Къщата няма централно отопление и за да се стоплим няма как просто да завъртим кранчето на радиатора, а трябва преди това да сме се снабдили с дърва, да сме ги нарязали, нацепили и непрекъснато да поддържаме огъня. Ще кажете, защо просто не си включите една печка на ток и не спрете да се мъчите с този огън? Истината е, че в началото и ние така се изкушихме и си взерхме радиатор на ток, но след като го включихме лампите започнаха да мигат и се оказа, че ниското напрежение на село не позволява такива “глезотии”.

Друго предизвикателство с което сме се сблъсквали е – ставаме сутрин и няма вода. Оказва се, че нашият водопровод не е към някое от ВиК дружествата, а е правен някога от живеещите хора в селото. Следователно няма как да се обадим по телефона и да кажем – нямаме вода, пуснете ни я – а тръгваме по 6 километровото му трасе в гората, което ни отвежда до планинският извор, а по пътя постоянно се оглеждаме дали някъде не изтича вода от спукала се тръба…

Ако сме събудили нитереса ви към село Върбово и дивите ни приятели, знайте, че можете да ги посетите почти по всяко време от годината. Рейнджър Тити ще дойде да ви вземе от главния път с големия джип и ще ви закара до невероятната веранда с чудна гледка и джакузи с топла вода…

п.с можете да следите страчката ни за обявяване на дивашки събития в село Върбово или да направите директна резервация на: 0878409942