Искам да ви разкажа една история за страховете, мечтите,  възможното, невъзможното и пътят към себе си. Запазете си я и си я припомняйте всеки път, когато си помислите, че „не можете“ нещо.

Тя започва не от 5-те километра, които някоя си Надето е изплувала в басейн, след като преди една година не само, че не можеше да плува, а изпитваше реален ужас от досег с вода (особено с открито море).

Тази история започва с Роджър Банистър, лекоатлет, който е известен с това, че през 1954-та година счупва рекорда „the 4 minute mile“, като избягва тази дистанция (1 миля или 1.6км) за под 4 минути. До този момент е било доказано абсолютно научно, че човешкото тяло е физиологично НЕспособно да избяга тази дистанция за под 4 минути. От момента, в който той чупи този рекорд, над 1400 атлета успяват да пробягат 1 миля за под 4 минути, като в момента той е подобрен със 17 секунди от 1954-та насам.

Често се сещам за Роджър, когато някой ми каже, че нещо не е възможно (особено когато гръмко се добави, че това е научно доказано). Замислих се колко ли атлети са можели да бягат тази дистанция за под 4 минути, но не са го направили просто защото са знаели, че не е възможно?

Та в този контекст, аз да изплувам 3км в открито море или 5км в басейн? Това за мен изглеждаше абсолютно невъзможно – моята „the 4 minute mile“. Особено след като преди няколко години екстремната ми половина реши да скача от 18-20 метра в морето от скалите на Тюленово, след което едва не се удави и беше буквално извадена от водата на косъм от смъртта (благодаря на Тони Год и Слави, че ме извадиха)… Досега ми с море след тази случка предизвикваше откровен панически страх с години.

И така, миналата година горе долу по същото време, реших да се запиша на уроци по плуване. Благодарение на Тони Михайлов, когото не спирам да препоръчам като треньор, придобих увереност, че мога да плувам и съответно се записах да участвам на ултра-крос триатлон (Лъвско сърце). По-малко от 5 месеца по-късно излязох от морето след 3км и час и половина плуване заедно с още над 400 плувци. Жива. Здрава. С увереността, че морето вече не държи сърцето ми в оковите на страха ❤

След като вчера плувах спокойно и отпускащо 2 часа в басейн, увереността ми, че връзката ми с водата и способността ми да се отпускам и да извършвам едно повтараямо действие в продължение на дълго време (еднообразието – също мой дълбок страх в спорта и в живота) се покачи още повече.

Извода от таЯ тирада, ако въобще сте стигнали чааак до тук да я прочетете е – вярвайте в себе си ❤ Предизвиквайте се. Дали в спорта, в работата, във взаимоотношенията си с другите или със себе си, не е важно. Всеки преодолян страх отключва съзнанието ни за величието на Вселената и нашата роля в нея. Всяка прескочена бариера ни води по-близо до себепознанието и мястото ни в този живот. Всяка миля за под 4 минути ни вдъхновява да продължаваме да търсим себе си.

„Аз не съм специален, това което мога аз, го можеш и ти“ (както казва Wim Hof – холандецът, който държи над 30 рекорда на Гинес за издържане на студ) 🧊

А вие, кой страх сте преборили/мечтаете да преборите един ден?

Автор: Надежда Младенова