Поредната „фитнес“ трансформация ама… наобратно?

Не! Ти, читателю попадна на една история. История за движението. Ако прочетеш до края, може да откриеш себе си между редовете. Приятно четене 🙂

Днес попаднах на първата снимка, която виждате в ляво, след което хвърлих един не-особено въодушевен поглед на втората.

Двете са направени с разлика точно една година.

12 месеца.

Първата е от националния шампионат по лека атлетика, в който се включих миналата година в дисциплината 100м. спринт. На втората виждате измъчената ми физиономия по време на състезанието Lion Heart Ultra Cross Triathlon, където излизам от водата след 3км. плуване в открито море и се насочвам към предстоящите 116км планинско колоездене и 21км планинско бягане. Ако не знаехте горната информация във връзка със заснемането на двата кадъра, първото, което ще си помислите най-вероятно би било: „Мале, колко е качила Надето на втората снимка! Нали уж е фитнес треньор, каква е тази форма?“ И знаете ли… на втората снимка наблюдавате оптическа измама, причинена от факта, че съм задържала вода заради стреса покрай страха ми от открито море и…  абе направо да ви кажа, ами ДА качила е Надето, качила е! Първият път, когато я видях и аз си помислих точно същото. Казах си: „Мале, колко съм дебела тук, дали да не си махна тага, всички ще я видят! Все пак съм треньор, не мога да се излагам с лоша физическа форма!“ И после се замислих… Какво означава лоша физическа форма? На какъв стереотип съм започнала да робувам?

Цял живот съм спортувала. Сменила съм доста различни спортове и съм била на топ състезателно ниво в почти всеки един от тях (дори световно топ ниво). След като последвах призванието и мечтата си и започнах да работя като „фитнес“ треньор, постепенно като „холистичен“ треньор, а в последствие и със спортният бранд adidas, очакванията към мен вече бяха не само за резултатите, които постигам в съответният спорт, а и начина по който изглеждам. В един хубав ден, самата аз усетих, че заради начина ми на живот и избраното призвание съм започнала да категоризирам самата себе си в следните две графи:

Графа 1: Как изглеждам.

Графа 2: Какво мога.

Имаше период от живота ми, в който ме интересуваха само и единствено резултатите, които постигам. Колко медала съм спечелила и колко ипона* имам по време на кумите среща в карате, колко бързо бягам, колко набирания правя, колко високо скачам, с колко килограма клякам/дърпам тяга, колко бързо мога да изпълня определен комплекс от упражнения.  Този период бе последван от такъв, в който започнах сериозно да се интересувам от това как изглеждам – имам ли преса на корема, на колко процента подкожни мазнини съм, колко кръгъл изглежда задника ми. Стигнах и до момент, в който започнах да се насочвам към холистичен подход на трениране и да слагам резултатите и визията в контекста на това как те ни правят физически по-здрави и силни човешки същества. В последствие нещата загрубяха и започнах да играя на всички фронтове, тъй като за един завършен атлет, че и отгоре на това треньор, визията, резултатите и здравето вървят ръка за ръка. Ми така де, кой гледа сериозно на треньор с шкембе, който не може да направи една лицева опора или постоянно боледува? Логично в последствие си намерих работната среда, където здравето на един човек се характеризираше основно с това колко силен, можещ, дисциплиниран е той, и на всичкото отгоре и как изглежда. Среда, в която за да се храниш с въглехидрати например, трябва да си ги заслужиш, като изпълнявайки критериите за това какво можеш и как изглеждаш, отключваш това магическо право да се докосваш до картофи. Всичко това бе под шапката на холистичния подход, който неминуемо ще те направи по-здрав и можещ (в личен И професионален план).

Много пъти съм писала и говорила с много от вас за това какъв голям проблем са хранителните разтройства и колко са свързани те с желанието да постигнем определена заветна физическа форма (независимо дали визуална или на база на постижения). Самата аз съм минала през доста перипетии, докато намеря начин за преборване на хранително разтройство** и помагам на хората, с които работя да се преборят със своите. В момента в световен мащаб има бум на хранителните разстройства като само в Щатите над 10 милиона жени и над 1 милион мъже са засегнати. В България, както и по света за съжаление няма адекватна статистика, тъй като доста хора не споделят за своята не-здравословна връзка с храната. Как е възможно това в свят на здравословно хранене, органични еко-био ферми, протеинови добавки и фитнес, ще попитате вие? Възможно е поради две причини:

Причина 1: Много по-лесно е да категоризираме здравето с нещо лесно измеримо като външен вид и умения – там са, можем да ги пипнем. Чувстваме се в пъти по-добре когато сме в добра форма, имаме енергия и настроение. Съответно се концентрираме върху тях.

Причина 2: Има над 2000 различни системи за трениране, хранене, движение и най-лесното е просто да изпробваме поредната, извадена на шаблон, която сме видяли в интернет или сме чули/видяли от приятели кооолко работи. „Кето храненето е страхотно, свалих 58 кг. без въобще да се ограничавам, това е истината“, „Най-важното нещо за да свалим е да влезем в калориен дефицит, вие това следете, всичко останало е второстепенно“, „Най-здравословно е да се консумира само екологично чиста храна, никакви боклучави храни, или чревната ви флора ще експлодира и ще сте постоянно болни и слаби“, „Най-добрата система за трениране е с тежести/кросфит/спортовете за издържливост/йога“ и т.н. Всичко е кратко и ясно, нали? И така пробваме следващата и следващата, като благодарение на всяка една система бихме могли да имаме УАУ резултати, които някак магически в един момент просто се изчерпват, потъват и често се връщаме в началната си позиция.

Нека ви кажа нещо за интернеДА. Снимката в ляво, където за около 13 секунди се мъча на 100м. спринт на пистата на Националния стадион, има около 600 харесвания във фейсбук. Втората, от която започва моето 12-часово приключение на ултра-крос триатлон има около 30 харесвания. Толкова за това колко е важен ъгъла, светлината и визията в социалните мрежи! Фактът е, че и на двете съм здрава и функционална. И двете ме доведоха до страхотни уроци! На първата осъществих мечта, свързана с вкарването в употреба на опита ми с щангите в залата, а на втората преборих страх от открито море, излязох на 1000% от зоната си на комфорт и завърших може би първото състезание, за което се съмнявах, че ще успея.

В рамките на една година вкарах тялото си две доста интересни крайности, в търсене на баланса. Научих много за себе си. И всичко това няма как да не ми се отрази физически и психически. На едната снимка съм на около 10% мазнини, на втората – около 20%. И на двете съм физически здрава… психически за жалост не мога да кажа същото и на двете 😀 Много хора, маниакално пристрастени към бодибилдинга няма да харесат формата ми в нито една от двете. Някои пък ще харесат повече първата, други втората. Някои хора с високо лично тегло ще се изсмеят и ще се зачудят дали въобще има разлика между двете. Спринтьорите и фитнес моделите ще кажат, че съм луда да търча 140км из морета и планини и ще си изгоря ценните мускули. Ултра-атлетите ще ми се зачудят защо въобще се преобличам за 13-секундно състезание и как може да си рискувам кръста, вдигайки 120кг. тяга. А други просто няма да дочетат до тук, слагайки сърце върху предполагаемото поредно словоизляяние на Надето 😀

И знаете ли? Всички ще са прави!

Защото здравето е нещо, което е свързано не само с външния вид, резултатите и здравата имунна система. За мен здравето е индивидуално за всеки, също както и външната опаковка, която върви към него. Наскоро един близък приятел ми пожела нещо интересно за рождения ден: Да съм по-фокусирана и да спра да се разпилявам. Страхотно пожелание и тъй като този приятел ме познава, знае, че често се лутам, в търсене на (аз го наричам) вдъхновение. Но, замислете се, ако бях толкова фокусирана щях ли да дърпам 120кг тяга в подготовка за 100м. спринт, а след 1 година да карам Витоша 100 с колелото, в подготовка за Lion Heart Ultra 140км крос триатлон? Щях ли най-после да се науча да плувам и да преборя детския си страх от открито море? Щях ли да премина през тези две тотално различни приключения и в процеса да се докосна до толкова прекрасни и различни приятели и учители? Цъ, нямаше!

За тези, скип-нали до края за да видят извода от статията, ето го и него:

Здравето е вътре в нас и е строго индивидуално! Движението е нещо, което е различно за всеки, като телата ни имат нужда от различен тип движение в различните фази от живота ни. Всяко едно движение е „правилно“. Стига в дадения етап от живота ни, то да ни „върши работа“. Важното е едно – то да ни прави щастливи и удовлетворени и да не ни вкарва в крайности, в които щастието ни зависи от това как изглеждаме или какво можем. Защото съм била от всички страни и знам, на 10% мазнини съм също толкова здрава и щастлива, колкото на 20% (и също толкова психически нестабилна). За това – следвайте сърцето си! Тествайте установените стандарти от хората, на които се възхищавате и уважавате (те имат работещи системи, които ще ви спестят известно количество усилия), но помнете – вие сте различни от всеки един друг човек! И това, което работи за другия, може да не работи за вас. Поне не и дългосрочно.

Бъдете здрави и се движете „правилно“!

От тренера 🙂

Автор: Надежда Младенова